|
 |
|
|
|
|
Ранила йе малка
мома |
|
горе |
|
|
Ранила йе малка мома
бащина си ранен коня,
кат го рани, тъй го гледа.
Изведе го от ахъра,
заведе го на бял Дунав
до го пои стодна вода.
Напои го, измести го,
че си стъпи на бял камък,
че си йоми бяло лице,
бяло лице лебедяво.
Изваде си огледало,
огледалококалено,
сама си се огляваше,
огляваше, йокайваше:
- А бре, боже, мили боже,
кат съм бяла, та й червена,
още тънка и висока,
що си нямам първо любе,
първо любе вакъл овчар? |
Таман това преговаря,
бял Дунава стадо влече,
напред стадо - два йовчаря,
два йовчаря, три другаря.
Първи йовчар кавал свири,
кат си видя малка мома,
изтърва си меден кавал,
завлече го бял Дунава.
Втори йовчар брой броеше,
кат си видя малка мома,
брой забрави, ум загуби.
Трети йовчар отговаря:
- Мари моме, малка моме,
отдай меня тази китка,
дето й тебе на страната,
на страната, под чумберя.
Нека й меня на челото,
на челото, под калпака,
да я нося по планини и равнини. |
|
|
|
|
|
Шила Гюргя дълга
сая |
|
горе |
|
|
Шила Гюргя дълга сая, Гюргьо
мори,
от Митровден до Гюргьовден,
двенадесет терзивчина,
тринадесет шегарчина,
и пак сая не шиена.
Кога дойде ден Великден,
сите моми променати,
сите моми с дълги саи,
бела Гюргя - що къта ден.
Койе беше оженато,
жената си оставаше,
тук да земит бела Гюргя;
койе беше неженато,
пушката си продаваше,
тук да земит бела Гюргя. |
|
|
|
|
|
- Янго, мала моме,
Дане, Дане!
Село е бегало,
село Бобошево
и па Малашево.
Сал е останала
Янгя, мала мома -
и она че бега,
платно да доткае,
дари да докрои,
ковчег да допуни.
Па платно е доткала,
дари докроила,
ковчег допунила,
па е побегнала
през гори зелени.
Петре, млад ловджия,
он по гори оди,
та си лова лови.
Не улови Петре
лова, що се лови -
еленче трекече,
нел улови Петре
Янгя, мала мома.
За рака я фана, |
дома я отведе.
Отдалеко иде,
иде и па вика:
- Момкини дворкини,
мори излезте,
порти отворете
и па изнесте
две метли брезови,
да измете Янгя
два двора големи,
лице да запраши,
ега огрознее!
Послушали са го
момкини дворкини,
та са излезнали,
порти отворили;
и па са изнели
две метли брезови,
та измела Янгя
два големи двора,
лице запрашила,
мало огрознела.
Па извади Янгя
бела тестемеля,
лице прбрисала, |
п' - убава станала.
Провикна се Петре:
- Момкини дворкини,
мори излезнете
и па изнесете:
две реш'та сребрени;
и па изнесте
две кила пченица
да отсее Янгя,
лице да запраши -
ега огрознее.
Послушали са го
момкини дворкини,
те са излезнали
и па са изнели
две реш'та сребрени,
две кила пченица.
Отсеяла Янгя,
лице запрашила,
мало огрознела.
Па извади Янгя
бела пещемела,
лице пребрисала,
п'убава станала! |
|
|
|
|
|
А
бре Димо, дели Димо |
|
горе |
|
|
А бре Димо, дели Димо!
Димо седи на дугане,
на дугане, на кепене,
та ми шие и ми крои
и ми пие руйно вино.
Оттам мина малко момче,
малко момче ярнаутче,
той на Димо отговаря:
- Йе бре Димо, дели Димо,
де я имаш тази хубост?
Дели Димо отговари:
- Мене виде, та се чудиш,
ми да видиш моя сестра,
моя сестра Йенелинка,
да я видиш, ше ослепееш,
да я чуеш, ше онемееш!
Той поиска да я види,
дели Димо го заведе
да си види Йенгелинка. |
|
|
|
|
Разболе се младо
момче търновче |
|
горе |
|
|
Разболе се младо момче
търновче,
ох аман, аман, търновче !
Повикаха цариградски доктори
да познаят от що му е болестта.
- Твойта болест не е, момче, от бога -
твойта болест - от три моми хубави :
с очите си прозорците чупеха,
с кундурките калдъръмите ронеха,
с фустите си сокаците метеха. |
|
|
|
|
Радо, Радо, бяла
Радо |
|
горе |
|
|
- Радо, Радо, бяла Радо !
Пустине ти чорни очи,
чорни са, чорни, кат' череши,
който ги види, за тях плаче.
Я ги видех, я заплаках.
Радо, Радо, бяла Радо,
пустана ти тьонка снажка,
тьонка е, тьонка кат фиданка,
койно я види, за нея плаче. -
Я я видех, я заплаках. |
|
|
|
|
Гергино, мома
хубава |
|
горе |
|
- Гергино, мома хубава,
я се, Гергино, ожени,
я се от тува отмахни!
Мен се е вейке додело,
додело и наситило
всяка ми вечер момаре,
всяка неделя сватбаре,
всяка година кръвнина,
тая година двамина,
двамина близни комшие!
Гергина си се нажали,
нажали, бално набални.
Стана Гергина, отиде
нах Бачковския манастир,
на порти чука и рука: |
- Калугерице, сестрице,
има ли място и за мен,
баш калугерка да стана,
баш кандилата да паля?
- Гергино, моме хубава,
манастир място широко,
ала за тебе нямаме,
че ти е бяло лицето
и чорни ти са очите,
и тьонка ти е снажката.
Калугери са все млади,
та са ще будин измами,
измами, загали те ще,
манастир се ще запали,
калугере щат изгорят! |
|
|
|
|
|
|
|
- Бре Йоване, каурине!
Що ке тебе тай невеста,
тай невеста убавица,
белолика, черноока?
Турци ке ти къскъндишат,
а бугаре - йощ повеке,
турци ке ти врата трошат,
а бугаре - пенджерите!
- Ако трошат, нека трошат,
баре мен е убавица,
из Мелник е изведена,
през Панагюр проведена.
У Панагюр оро игра,
кои беа ергените,
поясе си изкинаа -
половини от стегане;
кои беа утъкмени,
пърстен, китка повращаа,
за невеста се преварат! |
|
|
|
|
Бог джанана,
моме, той, шчо те роди |
|
горе |
|
|
- Бог джанана, моме, той, шчо
те роди,
бог да прости, моме, той, шчо те рани!
Къй се найде, моме, толко лепина?
- Хай море лудо и кутро младо!
Шчо си видело, лудо, и не видело?
Ти да ми дойдеш, лудо, во наш виляет,
во наш виляет, лудо, во наша кукя,
да ми я видиш, лудо, моята сестра:
кога да ходит, лудо, ветер ми веит,
кога да седит, лудо, сънце ми греит,
ког просто стоит, лудо, роса ми росит,
кога да плачит, лудо, бисер ми ронит,
кога се смеит, лудо, злато ми леит,
кога да сборвит, лудо, ми те изгорвит -
тоа да ми ричиш, лудо, йе хубаина! |
|
|
|
|
|
|
Царът ферман прати :
"Да не носят моми
зелени фустани,
червени ръкави! "
Вида малка мома
пременила се е
зелени фустани,
червени ръкави,
огледало носи.
Че отиде Вида
долу на хорото,
хорото фатифа.
Кат' я виде съдия,
той Види говори :
- Ходи, носи, Видо,
тебе ти приляга ! |
|
|
|
|
|
|
Сечиром темна магло,
низ магла - ситна роса,
низ роса - две девойки.
Двете се поскарале:
- Ти мари, ти по - стара,
ти любиш мойго брата!
- Та я го, моме, не либа!
Сомо се лудо помами
по мойта рамна снага,
по мойте бели раце,
по мойте черни очи,
по мойте танки вежди,
по мойта руса коса. |
|
|
|
|
Ти, моме, ти, по-стара |
|
горе |
|
|
- Ти, моме, ти, по - стара,
ти мамиш моето брате! -
А она му отговара:
- Та я го, мари, не мамим -
само се лудо помами
по очи, по соколеви!
- Ти, моми, ти, по - стара,
ти мамиш моето брате! -
А она му отговара:
- Да я го, мари, не мамим -
само се лудо помами
по вежди, по гайтаневи!
- Ти, моме, ти, по - стара,
ти мамиш моето брате! -
А она му отговара:
- Да я го, мари, не мамим -
само се лудо помами
по лице, лебедово! |
- Ти, моме, ти, по - стара,
ти мамиш моето брате!
- Да я го, мари, не мамим -
само се лудо помами
по мойе ситно одене!
- Ти, моме, ти, по - стара,
ти мамиш моето брате! -
А она му отговаря:
- Та я го, мари, не мамим -
само се лудо помами
по мойе лепо стъпване!
- Ти, моме, ти, по - стара,
ти мамиш мойето брате! -
А она му отговара:
- Та я го мари, не мамим -
само се лудо помами
по мойе тио думане! |
|
|
|
|
|
Мари Радо, бяла Радо |
|
горе |
|
|
- Мари Радо, бяла Радо!
Ти ли либиш войводата,
ти ли либиш войводата,
войводата от портето?
- Мари мале, стара мале,
не го либа, не го лъжа -
то се само по мен лъже,
по мен лъже, по мен мами:
по моята тънка снага,
по моята руса коса.
Той ме срещна снощи вечер,
снощи вечер сокачето,
че ми метна бял тестемел
и ми рече: "На го, Радо, |
на го, Радо, опери го,
опери го два кладеница,
два кладеница бистра ода,
два калъпа реки сапун,
изпрасти го два саръка,
два саръка шемширови."
Я Рада се чуди й майе -
де да найде два кладенеца,
два кладенеца, два саръка.
- Мари Радо, бяла Радо!
Не се чуди, не се маи:
очите ти - два кладеница,
ръцете ти - два калъпа,
веждите ти - два саръка. |
|
|
|
|
|
Йоткак се Мара родила |
|
горе |
|
|
Йоткак се Мара родила,
навънка не е излязла -
ветерът да я не дуйне,
слънцето да я не грее.
Я га се брат хи жетеше,
тогав е Мара изльела,
брата си ода да сипе,
ръките да си измие.
Та я слънцето видело
и се слънцето запрело
на Марините дворове
три дена и три нощове.
Слънцева майка се чудела -
що стори слънцо, не дойде. |
Я га си слънце отиде,
майка м го тихо питаше:
- Що стори, слънцо, не дойде
три дена и три нощове?
- Мале ле мила слънцова,
ти да не меслиш, мале ле,
че аз съм само на небе?
Едно е слънце на небе,
а друго - Мара на земе.
Очи ми клички станаха,
ръки ми дърво станаха,
не можих, мале, да дойда
три дена и три нощове! |
|
|
|
|
|
Похвалила са й момина майка |
|
горе |
|
|
Похвалила са й момина
майка,
момне ле млака, коладе ле,
че си имала хубава мома -
слънцето е надгрявала,
месеца е навишавала.
Де я зачу ясното слънце,
че си изпрати верна слуга,
верна слуга, ясна звезда,
да попита момина майка:
- Ой та тебе, момина майко,
ти си имала хубава мома -
слънцето е надгрявала,
месеца е надвишавала.
Облечи я, премени я,
със чарвено я надметни,
изведи я на пладнина -
слънце да грее, мома да грее. |
|
|
|
|
Белиградо що ми се белеит |
|
горе |
|
|
Белиградо що ми се белеит?
Имат нещо, за тва се белеит -
во него йе Мара Белоградка,
лице имат како йесно сънце,
очи имат како църно грозье,
вежи имат како пиявици,
гърло имат како месечина -
за то а се Белиград белеит. |
|
|
|
|
Бре гиди Стано Манова |
|
горе |
|
|
Бре гиди Стано Манова,
бре гиди Стано Манова!
Снощи те среснах от вода
като сегменски войвода,
де грееш като деница,
де светиш като звездица.
|
|
|
|
|
Една мома видех, мамо |
|
горе |
|
|
- Една мома видех, мамо,
долу на пчеляка,
долу на пчеляка, мамо,
да се пременува.
Син чукман разгръща, мамо,
като теменуга,
бела риза спуща, мамо,
като бьел трендафел,
руса коса реше, мамо,
от рамо до рамо.
Пойди, попитай я, мамо,
дали ке ме земе.
Ако не ме земе, мамо,
яз ке да побегна,
яз ке да побегна, мамо,
долу в Добруджата -
там ме моми молят, мамо,
молят и втаксуват
кола и волове, мамо,
къща и дворове. |
|
|
|
|
|
|
- Мори Тодоро убава,
та що си толкова убава?
От бога ли си паднала,
градина ли си раснала?
- Ни сам от бога паднала,
ни сам градина раснала,
но ме е майка родила
и мене, като и тебе.
Кога ме мама родила,
на мермер камик стояла,
у ясно небо гледала,
за топола се държала,
вишни-череши зобала;
кога ме мама родила,
с пресно ме млеко баняла,
с руйно ме вино поила! |
|
|
|
|
Бре, що стори Тодорка |
|
горе |
|
|
Бре що стори Тодорка,
та на вода не дойде?
Още си дума думаха
и Тодорка допадна
и на терзии думаше:
- Шийте и кройте, терзии,
и на мене да ушийте
на тьонка снажка фустанче -
в корсчето да е тесничко,
в полките да е широчко,
да ми се стрелка Тодорка
кайно ми елен в горица,
кайно ми рибка в морето! |
|
|
|
|
Аман ми, аман, майчинко |
|
горе |
|
|
- Аман ми, аман, майчинко,
за срошничконо момиче!
Месец е вотре седело,
слонце не го е огрело,
дорде ми белко избелей,
дорде ми вакло изваклей,
дорде ми тьонко израсте.
Огань ми пламень гореше
на кафезлино пенджуре,
на бистричкине жемове.
Скоро не бьох го видьвало -
еце е било каматно.
Вчера бе отвон излело,
на равничкине дворове,
фидан бе тьонко израсло.
Ага го видех, майчинко,
ситна ма троска затресе,
тьовна ма могла прикрила,
есно ма слонце огира.
Ага ми дума продума,
мен ми на сорце припадна. |
|
|
|
|
Дуйни ми, лейни, бел ветър |
|
горе |
|
|
- Дуйни ми, лейни, бел ветър,
да ми разбулиш либено,
да си му видим лицето -
въз лице бяличко ли е,
въз йочи черничко ли е,
въз вежди вакличко ли е,
въз кръсче тъничко ли е! |
|
|
|
|
Карамфило, малка моме |
|
горе |
|
|
- Карамфило, малка моме, джанъм!
Още ли си мома ходиш,
свето гориш, мен ме мориш?
Карамфило, малка моме,
отвори ми мали врата,
кеф ти мали, кеф големи,
да ти вида бело лице!
- Ой, Илийо, луд гидийо,
одил ли си горе, доле,
видел ли си перуника?
То е мойто бело лице!
- Карамфило, малка моме,
отвори ми мали врата,
кеф ти мали, кеф големи, |
да ти видя черни очи!
- О, Илийо, луд гидийо,
одил ли си горе, доле,
видел ли си черно грозде?
То са мойте черни очи!
- Карамфило, малка моме,
отвори ми мали врата,
кеф ти мали, кеф големи,
да ти вида тънка снага!
- О, Илийо, луд гидийо,
одил ли си горе, доле,
видел ли си тънка пръчка,
тънка пръчка ракитова?
То е мойта тънка снага! |
|
|
|
|
|
Мори момиченце мънанко |
|
горе |
|
|
- Мори момиченце мънанко,
в кръста си твърде тънанко!
Не гледай доло и горе,
но гледай Банка в очите,
за да те Банко изпише
на турска бела хартия.
Банко ще да проводи,
да види татко и мама
какво съм либе залибил
на тоя пусти виляет:
снага му тънка, висока,
лице му бело, червено,
вежди му черни гайтани,
уста му чешка сребарна,
очи му черни череши. |
|
|
|
|
Огряло ми ясно слънце |
|
горе |
|
|
Огряло ми ясно слънце,
Лазаре, Лазаре,
у Радкини равно двори.
То не било ясно слънце,
най ми било сама Радка -
с черни очи еленови,
с тънка снага самодивска,
с дълги клепки босилкови,
с бели зъби бисерови. |
|
|
|
|
|
|
Ранил юнак на нива
с черни лиси биоля,
с копринени чолувя,
с позлатени йоглавя.
Срятом срещна девойка,
девойка, наша комшийка-
краката й туптяхя
като добра ергеля,
полите й хучаха
като вятър през гора,
чехлите й скрипяха
като дзюмбил над ода,
веждите са чарнеят
като угар край море,
очите са стреляха
като риба в морето,
в морето, в дълбинето. |
|
|
|
|
|
|
Чие йе оно девойче,
що рано ранит на вода
от сите моми по - рано,
от калешести невести,
от църнооки вдоици,
що носит дукат на чело,
що носит перо на йеро?
Турила коса на рамо,
турила феса над око
да гледат поле широко.
Широко поле край немат,
древо високо род немат,
глобоко море глед немат,
дробнана песок брой немат,
малката мома род немат. |
|
|
|
|
Стоян Тодорки думаше |
|
горе |
|
|
Стоян Тодорки думаше:
- Любе тодоро, Тодорке,
слънцето й на заходане,
хорото й на разтуряне -
барем ма еднъж погледни,
очите да ти скитасам,
веждите да ти изпиша
на мойте медни кавале!
Тодорка дума Стояну:
- Стояне, любе Стоене!
Га са за мене затъжиш,
погледни горе, надоле:
как са белеят балкани,
тъй ми е бяло лицето;
както чернеят угари,
тъй ми са черни очите;
както са тънки синури,
тъй ми са тънки веждите! |
|
|
|
|
Торнало ми е, торнало |
|
горе |
|
|
Торнало ми е, торнало
смиленско вакло девойче
ваз зеленоно ливаде
зелено сено да събира.
Ризкана му са белкаше
кайно в морено далгине,
снажкана му са виеше
кайно стамбулска селвие,
плиткинему са ройкаха
кайно во морено рибкине. |
|
|
|
|
Засвирили два кавала |
|
горе |
|
|
Засвирили два кавала,
Видой льо, момне ле, коладе ле,
два кавала, два другаря,
два другаря, два овчаря,
два овчаря, два ойдурма.
Че минават покрай Видини,
покрай Видини чемшир порти,
дано излезе хубава Вида.
Не излезе хубава Вида,
най излезе Видина буля.
Видина буля на Вида дума:
- Мъри излез, излез, Видо,
да си видиш как си свирят,
как си свирят два кавала, |
два кавала, два другаря,
два другаря, два ойдурма.-
Че излезе хубава Вида,
на чело и ясното слънце,
на гърди и ясен месец,
на поли и ситните звезди.
Че огряла вредом по света-
орачите по нивите,
копачите по лозята,
овчарите по полето,
дърварите по горите.
Колкот думи в тази песен,
толкоз здраве в тази къща. |
|
|
|
|
|
|
