История на България - Митове, Легенди, Пълен списък с владетели, Народни песни, поговорки и пословици, Известни личности

Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един.
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.
Ако ще нарушаваш постите, по-добре го направи със свинско, а не с извара.
Ако младостта знаеше, ако старостта можеше!
Ако не кърпиш вехтото, ново няма да носиш.
Ако не посееш нещо, няма да ожънеш нищо.
Ако не разбиеш калта, не стават кирпичи.
Ако не съмва рано, ти подрани.
Ако не щеш мира, на ти секира!
Ако попът се напива, селото не изтрезнява.
Ако работата беше хубаво нещо и дядо владика щеше да работи.
Ако се направиш на агне, вълкът ще те изяде.
Ако си богат, всякому си сват.
Ако си мома, стой си дома.
Ако си овца, вълци все ще се намерят.
Апетитът идва с яденето.
Абе то ще се мре, ама току здраве да е.
Агне в чувал не се купува.
Адет не е закон, ама закон става.
Аз го оставям,тютюна, ама той на ме оставя.
Аз мижа и продавам, ти си очите отваряй.
Аз ти показвам плевника, пък ти му търси вратата.
Ако го боли, както го мързи , отдавна да е умрял.
Ако го изпъдиш от вратата, то се навира през прозореца.
Ако господ ме не ще, дяволът рушвет дава за мен.
Ако господ слушаше магаретата, нямаше да има самари.
Ако денят е къс, годината е дълга.
Ако е гарга - рошава да е!
Ако жена ти е много хубава, не я пущай сама на сватба.
Ако живеем на село, трева не пасем.
Ако има грешка, има и прошка.
Ако искаш да вземаш, научи се да даваш.
Ако искаш да познаеш човека, дай му власт.
Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй в торбата.
Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става.
Акъл до коляно, ум до глезени.

Балък лозе копа, юнак вино пие.
Бащина поука – синова сполука.
Без мокри гащи раци се не хващат.
Без труд почивката не е сладка.
Бели пари за черни дни.
Бисерът е малко зрънце, ама е на голяма почит.
Бистра водица, мирна главица.
Блага дума железни врата отваря.
Благословено вино, проклето пиянство.
Бог високо, цар далеко.
Бог помага, ала в кошара не вкарва.
Бог търпи, ама не спи.
Богат е, който е здрав.
Боднеш пръчка, пиеш вино.
Бостанджията иска дъжд, а керемидчията – слънце.
Бързата работа - срам за майстора.
Бяга като дявол от тамян.

В живота никога не знаеш кой трън ще настъпиш.
Водата изпира всичко освен позора.
Всяко дърво си има червей да го яде.
Вади си вода от новия кладенец, но не плюй в стария.
В него хляба, в него и ножа.
В нужда се другар познава.
В царството на слепите едноокия е цар.
Вечерната работа не оставай за сутринта.
Виното влиза, думите излизат.
Виното и дядо разиграва.
Всеки шут отзад води до крачка напред.
Всичко хубаво си има и край.
Всяка жаба да си знае гьола.
Всяко чудо за три дни.
Вчера ни грош, днеска цял кош.
Вълкът козината си мени, но нрава – никога.
Върви му като на бито куче тояга.
Върти се като муха без глава.
В чужда манджа сол не туряй.

Гарван гарвану око не вади.
Гладът е по-голям господар и от царя.
Гръмнал слепият, та убил заек, а куцият припнал и го уловил.
Глава има, ама в главата няма.
Главата не е само за калпак.
Глад не види нищо освен хляб.
Гладна кокошка просо сънува.
Гладна мечка хоро не играе.
Гладно куче и гол кокал гризе.
Глас народен – глас божи.
Гледа, ама не вижда.
Гневен става, бит сяда.
Голям залък лапни, голяма дума не казвай.
Госта гощавай, на врага прощавай.
Гузен негонен бяга.

Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
Дума дупка не прави, пощипване фуста не къса.
Да е учено – добро, да е умно – по-добро.
Да ме опази Господ от приятелите ми, а от враговете си сам ще се пазя.
Да ти е на ухото обеца!
Да хванеш бика за рогата.
Дават ли ти – вземай, гонят ли те – бягай!
Ден година храни.
Денят се познава от сутринта.
Дето гърми големия тъпан, малкия се не чува.
Дето комин, там и дим.
Дойде гост, развали пост.
Докато гонеше дивото, изтърва питомното.
Докато умните се наумуват, лудите се налудуват.
Донес си, да ти сложа да ядеш!
Дума дупка не прави,само хабер праща!
Дърво и камък да седи, ти да не седиш.
Дървото се превива докато е младо.
Доброто се забравя, злото - никога.
До 25 години човек се жени сам, до 30 години го женят роднините му, а от 30 нагоре го жени цялото село.
Докато има зъби, лисицата хаджийка не става.
Докато не изпиташ злото, не ще познаеш доброто.
Докато ти завиждат, радвай се. Започнат ли да те съжаляват - тежко ти.
Докато човек умре, все ум събира и пак без ум умира.

Евтин на брашното, скъп на триците.
Един камък триста гарги пропъжда.
Една лястовичка пролет не прави.
Езикът кости няма, ама кости троши.
Един гроб е и за сиромаха и за болярина.
Един държи рогата, друг дои кравата.
Един се родил да сее, друг да пее.
Едно мисли, друго казва, трето върши.

Желязото се кове, дорде е горещо.
Желязото сече и дърво и камък, ама и него ръждата го яде.
Животът е като стълба – едни се качват, други слизат.
Жабата на сухо не кряка.
Жабите се плашат от щъркела, жената от старостта.
Жадна мечка и росата лиже.
Жадният кон и мътна вода пие.
Желаеш ли чуждото, загубваш своето.
Жена, огън и море да не срещаш по-добре.
Жената е колкото сладка, толкова и горчива.
Жената не бие мъжа си, но лесно го надвива.
Женски език от турска сабя по-остър.
Живее, колкото да не е светът без хора.
Живее само да яде, а не и да работи.

За всеки влак си има пътници.
За една бълха не изгаряй цялата черга!
Залудо работи, залудо не стой.
Запънал се като магаре на мост.
Заръчал да го закопаят под бъчвата.
Защо съм вълк, след като не ме лаят кучетата?
Здрав като камък.
Знае Господ чие масло гори в кандилото.

И без петли съмва.
И вълкът сит, и агнето цяло.
И гробарите имат своите гробари.
Изниза се като мокра връв.
И на гърба си има очи.
И сам войнът е войн.
И стените имат уши.
Игла в купа сено.
Извади сабя ръждива, уплаши баба страхлива.
Имане без труд лесно се пилей.
Искаш ли голяма лъжица, вземи и голяма мотика!

Кажи истината и бягай.
Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си.
Кажи на слепия, че е сляп, и той ще ти се разсърди.
Кучето лае, за да опази не селото, а себе си.
Което дяволът не може, вика жената да го направи.
Който спи с куче, трябва да му търпи и бълхите.
Когато вървиш, напред гледай: ако не намериш нищо, поне няма да се препънеш.
Казана дума, хвърлен камък.
Каквото мислят мишките, котката го разваля.
Каквото повикало, такова се и обадило.
Каквото посадиш, такова ще пожънеш.
Каквото селото, такъв и кмета.
Каквото си надробиш, това ще сърбаш.
Камъкът на мястото си тежи.
Капка по капка вир става.
Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.
Като вдигнеш тоягата виновната котка ще избяга.
Като две капки вода.
Клин клин избива.
Когато ти е слаб умът, да ти е як гърбът.
Кой лежи, той тъжи; кой оре, той добре.
Който видял вълка – вика, който не видял – дваж вика.
Който говори пред теб зад гърба на другите, ще говори и пред другите зад твоя гръб.
Който е копал лозето, той ще яде гроздето.
Който е работен, ще бъде имотен.
Който завижда, не вижда.
Който има крава пие мляко.
Който копае гроб другиму, сам пада в него.
Който купува това, което не му е трябва, продава това, което му трябва.
Който не работи, не трябва да яде.
Който не се е родил, той няма да умре.
Който не се пече на нивата, не се пъчи на хорото.
Който нож вади, от нож умира.
Който пее, зло не мисли.
Който плаща, той поръчва музиката.
Който работи честно, ще живее по-лесно.
Който се смее последен, най-добре се смее.
Който се труди, не губи.
Който се цапа, той лапа.
Който седи на воденицата, той си смила брашното.
Колкото повече мълчи, по-хубава дума ще рече.
Комуто лозето е прекопано, той ще има пълна бъчва.
Котка по гърб не пада.
Краставото куче всички го лаят.
Крушата не пада по-далеч от дървото.
Кръвта вода не става.
Кръвта на всички е червена.
Куче от грозде не умира.
Кучетата лаят, керванът си върви.
Кучето скача според тоягата.

Лае песът да си брани комата.
Лесно се галят момите, мъчно се дялат гредите.
Лете измекяр, зиме господар.
Лесно е да говориш, мъчно е да го сториш.
Лесно е да развалиш, мъчно е да направиш.
Лесно е на готови деца баща да бъдеш.
Лесно се обещава, мъчно се дава.
Лисица два пъти в капан не влиза.
Лисицата и калугерка да стане, между кокошките не я пущай.
Лисицата обича не курника, а кокошките.
Лицето жени момата.
Лозето не ще молитва, а мотика.
Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя.
Лошото време се оправя, лошия човек никога.
Лошата дума от лошо сърце излиза.
Лоши сме си, ама наши сме си.
Лошите се лесно сдружават.
Лоши усти всичко могат да кажат.
Лошо правил, па добро никога не видял.
Лошо се с лошо изпъжда.
Лудите и несеяни никнат.
Лудост се на пазар не продава.
Лъжа се с лъжица не сърба.
Лъжата върви по-напред, а истината - след нея.
Любов и кашлица не се крият.
Лют човек приятел не държи.
Ляга с кокошките, ама става с петлите.
Лятоска царува, зимъска гладува.

Магарето и на хаджилък да иде, пак магаре ще се върне.
Мнозина си мият ръцете да ядат с владиката, малцина ще седнат на трапезата му.
Магарещината кой сака, той си я купува и без пари.
Магарещината не ходи по горите и скалите, а по хората.
Майски дъждове плащат дългове.
Малко говори, а много слушай.
Малкото камъче колата обръща.
Много думи малко пари струват.
Мокрите гащи ядат риба, а сухите ядат пиперки.
Мокър от дъжд се не бои.
Морето не е до колене.
Мързеливата булка срещу празник преде.
Механата е капан за пияниците.
Миналото не се връща, само се прегръща.
Мнозина знаят да печелят пари, малцина знаят да ги задържат.
Мнозина философи пасат говеда.
Мразила мома хорото, че се оженила за гадуларя.
Мъчно е да напълниш съдран чувал.

Навикът е втора природа.
На добър син наследство не му трябва, на лош - съвсем.
На вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам.
На каквото си постелиш, на това ще легнеш.
На лъжата краката са къси.
На магарето тръните по-му са сладки от сеното.
На мълчащия не може да му се отнеме думата.
На подарен кон не се гледат зъбите.
На смъртта церът е умирачката.
На страха очите са големи.
На умряло куче нож вади.
На чужд гръб и сто тояги са малко.
Най-напред да шием, след това да пием.
Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл.
Насила хубост не става.
Не всички семена покарват.
Не питай старило, ами патило.
Не слагай всички яйца в една кошница.
Ни риба, ни рак.
Нов ден – нов късмет.
Направил си сметката без кръчмаря.
Не дай боже сляпо да прогледне!
Не ритай срещу ръжена.
Нова риза, с нови конци кърпена.

Обичат се като куче и котка.
Обущарят бос ходи.
Озърта се като обран евреин.
Ойде коньо у реката.
От всяко дърво свирка не става.
От инат няма по-лош занаят.
От потури фрак не става.
От работа не се хубавее, а се гърбавее.
От работа тежко, без работа по-тежко.
От трън, та на глог.
Очи пълни, ръце празни.
Очите всичко виждат, ала себе си – не.
От ситни парици стават жълтици.

Пари при пари отиват.
Първата чаша за здраве, втората - за радост, третата - за веселба, четвъртата - за лудост...
Парите излъгват жената, а жената – мъжа.
Пили – пели, плащали – плакали.
По дрехите посрещат, по ума изпращат.
Под вола теле търси.
Под голям камък – голяма риба.
По-добре в село чорбаджия, отколкото в град кюмюрджия.
Превържи си пръста и тръгни из селото, да видим колко доктора ще срещнеш.
Приятел в нужда се познава.
Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари.

Работата да се бои от тебе, не ти от нея.
Работата не грози човека, мързелът го грози.
Работи така, като че ли ще живееш сто години, а живей така, като че ли ще умреш утре.
Рано пиле рано пее.
Рибата още в морето, той приготвил тигана.
Ръка, ръка мие за да бъдат и двете бели.

С игла геран не се копае.
Само стани овца, вълци ще се намерят.
С какъвто се събереш такъв ставаш.
С питане и до Цариград се стига.
С чужди ръце горещо желязо да пипаш – не е трудно.
Сабя се на война назаем не дава.
Сговорна дружина планина повдига.
След добра работа - добро ядене.
Сол се слага, но не се вади.
Срамът се с вода не измива.
Сънуваш ли баница - яж!
Сърдит Петко, празна му торбата.

Таман научих магарето да не яде и то умря.
Тебе лъжа – мене истина.
Тежко на умния между будалите.
Тихата вода е най-дълбока.
Това, дето го няма и царят не го яде.
Три пъти мери, един път режи.

Ум се с пари не купува, па най много пари струва.
Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
Утрото е по-мъдро от вечерта.
Убиец не е, който прави ножове, а който убива с тях.
У всекиго има троха чест.
У когото е питата, у него е и ножът.
Ум да дава - много, пари - никой.

Шило в торба не седи.

Човекът е от камъка по-здрав и от яйцето по-крехък.

Що мисли трезвен, пиян го казва.
Ще му мине като на куче.
Щом си се хванал на хорото, ще го играеш.

Юнак без рана не може.
Юнак си кон кове, а жабата крак вдига.

горе