Именник на българските ханове

горе

ИРНИК живя 150 години. Родът му бе Дуло. Годината му ДИЛОМ ТВИРЕМ [година Змия, месец Четвърти].

ГОСТУН - този бе наместник. Родът му Ерми. Годината му ДОХС ТВИРЕМ [година Глиган, месец Четвърти].

КОУРТ държа 60 години. Родът му Дуло. Годината му ШЕГОР ВЕЧЕМ [година Вол, месец Четвърти].

БЕЗМЕР - 3 години. Родът му Дуло. Годината му ШЕГОР ВЕЧЕМ [година Вол, месец Четвърти].

Тези 5 князе царуваха 515 години от другата страна на Дунава с остригани глави.

А след това дойде ИСПЕРИХ от тази страна на Дунава, както е и досега.

ИСПЕРИХ - 61 години. Родът му Дуло. Годината му ВЕРЕНИ АЛЕМ [година Дракон, месец Първи].

ТЕРВЕЛ - 21 години. Родът му Дуло. Годината му ТЕКУ ЧИТЕМ [година Кон, месец Трети].

ТВИРЕМ - 28 години. Родът му Дуло. Годината му ДВАН ШЕХТЕМ [година Заек, месец Първи].

СЕВАР -15 години. Родът му Дуло. Годината му ТОХ АЛТОМ [година Петел, месец Дванадесети].

КОРМИСОШ -17 години. А родът му бе Вокил. Годината му ШЕГОР ТВИРЕМ [година Вол, месец Четвърти].

Този княз измени рода Дулов, сиреч ВИХТУН.

ВИНЕХ - 7 години. Родът му Вокил. Годината му ИМЕН-ШЕГОР АЛЕМ [година Кон, месец Първи].

ТЕЛЕЦ - три години. Родът му Угаин. А годината му СОМОР АЛТЕМ [година Мишка, месец Дванадесети].

УМОР - 40 дни. Родът му Вокил. Годината му ДИЛОМ ТУТОМ [година Змия, месец Втори].

Хан Аспарух

(681-700/701)

горе

   Хан Аспарух е третият син на хан Кубрат. Той е основател и първи владетел на Дунавска България. Управлява страната от основаването й през 681 до 700. През 680, бягайки от хазарите, се установява с войските си в областта Онгъла установява военен съюз с няколко славянски племена срещу Византия. Появата на прабългарите на север от Стара планина е посрещнато враждебно от Византия. Но едва през 680, след като Константин ІV Погонат отблъсква заплаха от арабска инвазия на изток, се поставя началото на поход срещу прабългарите. Аспарух решава да изчака действията на противника и се затваря в крепоста Онгъла. Император Константин IV не се решава да предприеме щурм и съвсем неочаквано заминава за Месемврия да се лекува. Това се възприема от армията му като бягство. В ромейския лагер настъпва паника и византийците започват да се оттеглят в безредие, което е забелязано от Аспарух. Прабългарите напускат укреплението си и връхлитат с конницата си върху отстъпващата войска. След тази победа прабългарите, водени от Аспарух, преминават река Дунав и се заселват в днешна Североизточна България. Скоро след установяването на прабългарите в днешна Добруджа, те подновяват военните действия срещу Византия. Константин IV не е в състояние да се справи с Аспаруховата армия и е принуден през 681 да сключи мирен договор. Съгласно този договор той се задължава да плаща ежегоден данък на хана. Теофан Изповедник отбелязва, че Константин IV сключва договора от 681 г. „за срам на ромеите“. В Добруджа Аспарух създава така нареченият Велик презид — земен вал с ширина в основата и височина около 3 м, простиращ се между днешните градове Черна вода на Дунав и Кюстенджа на Черно море. Валът е създаден с цел да отблъсква нападенията от север. Император Юстиниан II прави опит да наруши позорния за Византия мир от 681г. като през 688–689 започва поход срещу българите. Първоначално постига успехи, но на връщане към Констатинопол, Юстиниановите войски са нападнати от засада претърпяват тежко поражение. Според Българския апокриф от 11 век хан Аспарух отблъснал поредно настъпление на хазарите срещу България, но в тази война намерил смъртта си. Вероятната година на смъртта му е 700 или 701.

Хан (Кесар) Тервел

(700/701-718/721)

горе

   Хан Тервел се смята за втория владетел на България. Според Именника на Българските Ханове, той е пряк наследник на хан Аспарух и управлява 21 години.
През 705 г. Юстиниан II Ринотмет успява да избяга от заточение в Херсон на Кримския полуостров, и се озовава при Тервел. Двамата сключват сделка - Юстиниан с помощта на 15 000 българи стига до Константинопол и си връща короната. В замяна Тервел получил областта Загоре, скъпи дарове и титлата кесар. Тази титла, втора в империята и запазена за престолонаследника, направила българския хан практически равен на василевса в очите на ромеите, което влошило и без това незавидния престиж на императора. Никога дотогава ,а и след това тази титла не била давана на чужденец, тъй като по този начин хан Тервел получил правата на легитимен владетел над територии, които доскоро били собственост на Византийската империя. Изглежда Юстиниан допуснал този пропуск в имперската доктрина, притиснат от обстоятелствата. Когато се почуствал сигурен на престола той организирал поход срещу българите, но бил разбит през 708 г. край Анхиало (днешно Поморие). След убийството на Юстиниан през 711 г. Тервел продължил да се намесва в работите на Империята, под предлог че отмъщава за съюзника си. През 716 г. сключил мирен договор с новия император Теодосий III. По времето на хан Тервел е създаден барелефът Мадарски конник,в чест на победите му над Византия. На 25 март 717 г. за византийски император е коронясан Лъв III, поставил началото на Сирийската династия. През лятото на същата година Маслама, брат на халифа Сюлейман преминал Дарданелите и блокирал по суша Костантинопол със 180 хилядна армия. Флотът на арабския пълководец бил огромен - според източници от онова време наброявал 2500 кораба. През 718 г. Тервел изпратил армията си на помощ на Императора. Тежката зима, гладът и епидемиите били пагубни за обсаждащите по суша. Когато българите избили 20 хил. араби край стените на византийската столица, войната приключила. Блокадата по море била снета на август 718 г., точно една година след началото й. При оттеглянето си оределият арабски флот бил сполетян от буря и само 5 кораба се добрали до Сирия. Арабските летописци оценяват загиналите по време на похода на около 500 хиляди души. Победата на съюза, ръководен от Лъв III (Византия, България, хазари, арменци и други кавказки народи) над армиите на Халифата спряла разпростирането на исляма по източната граница на Мала Азия и Европа за около 6 века.

Хан Кормесий

(718/721-738)

горе

   Кормесий е управлявал България в периода от 721 до 738 година. Той е третия по ред български владетел в Именника на българските ханове. В Именника е отбелязано, че произхожда от рода Дуло. Името „Кормесий“ се среща по повод мирния договор през 716 година. От бележки на Византийските хронисти се вижда, че от българска страна договорът е бил подписан от Кормесий, въпреки че по това време на чело на България е стоял хан Тервел, затова някои учени твърдят че Кормесий и Тервел са били съуправници. Името на Кормесий стои сред надписите около Мадарския конник. От липсата на повече сведения за него се смята че той е поддържал мирни взаимоотношения с Византия.

   Според някои източници, може да се каже, че хан Комерсий и хан Кормисош са една и съща личност. Но със сигурност се знае от Именника на българските ханове, че е имало владетел между хановете Тервел и Севар, който е с различно име и род от тези на Кормисош.

Хан Севар

(738-754)

горе

   Севар е български хан в периода от 738 до 753 година. Единствените сведения за хан Севар идват от Именника на българските ханове. Той произхожда от управляващия род. Историците смятат че той е последният владетел от рода Дуло. По време на неговото управление, продължило 15 години, няма сведения за сблъсъци с Византийската империя.

Хан Кормисош

(754-756)

горе

   Хан Кормисош е от рода Вокил и управлява България в периода 753 - 756 г. Според Именника на българските ханове, той узурпира престола след насилственото отстраняване на Севар. При управлението на този владетел започват продължителни войни с Византия, инициирани от император Константин V Копроним с преселваните от него колонисти от Армения и Сирия в областта Тракия, както и с дейността за усиленото възстановяване на крепостите на границата с България. През 756 г. Кормисош предприема поход срещу Византия, който завършва с голямо поражение за българската войска пред стените на Константинопол. Това се считакато най-вероятната причина за падането на Кормисош от престола. Управлението му бележи началото на поредицата преврати и насилия в българската държава през втората половина на 8 век.

   Според някои източници, може да се каже, че хан Комерсий и хан Кормисош са една и съща личност.

Хан Винех

(756-760)

горе

Хан Телец

(760/762-763/765)

горе

   Хан Телец е  управлявал България от 762 до 765 г. Произхождал от рода Угаин. Заел престола след хан Винех (753 или 754/756-760/762) от рода Вокил след династически борби. Предприел редица нападения срещу Византия. През 763 император Константин V Копроним изпратил флот от 800 кораба през Черно море към Дунав, натоварен с конна войска и значителна армия срещу Анхиало (дн. Поморие). Телец, начело на 20 000 славяни, заел старопланинските проходи и нападнал пръв. Битката обаче завършила с победа на византийците. Телец с оцелелите сили подирил спасение в бягство. Константин V Копроним влязъл триумфално в Цариград с пленените и оковани в дървени окови българи, след което наредил да бъдат избити. Поражението при Анхиало решило съдбата на Телец. Заедно със своите съветници - боили, бил убит от недоволни от неуспеха на военната кампания боляри.
 

От други източници:

   По-новите изследвания дават друга датировка на управлението на хан Телец, а именно 762-763 г. Нападението над Тракия, предприето от трийсетгодишния български владетел, историците тълкуват като непризнаване на унизителния мирен договор, сключен от хан Винех. Изследванията през последните години обръщат внимание на сведението за участието на двайсетхилядна славянска войска в битката при Анхиало, подчертавайки, че тази войска е от съюзните на българите славянски племена и към нея не се включва числеността на българската войска, участвала в сражението.

Благодарим на Димитър Николов за тази информация

Хан Сабин

(763-766)

горе

   Хан Савин или Сабин е управлявал България от 763 до 766 г. Той е зет на хан Кормисош от рода Вокил. Според някои изследователи хан Савин е със славянски произход, поради което името му не присъства в Именника на българските канове. Той водел мирни преговори с византийския император Константин V, които отначало били пазени в тайна. След разкриването на тези преговори е свикан народен събор, на който било решено България да не сключва мирен договор с Византия. След събора хан Савин е принуден да избяга в Константинопол. По-късно византийският император прави няколко опита да използва това, че бившия български владетел е при него, но с това не постига успех. Хан Савин живял в Константинопол до края на живота си.

Хан Умор

(766)

горе

   Кан Умор управлявал България за 40 дни през 766 г. Според Именника на българските ханове, Умор е от рода Вокил. Опитите на хан Сибин за помиряване с Византия довели до недоволство в България и той бил принуден да избяга в Месемврия, а оттам при Константин V Копроним. Макар през 763 г. да бил сключен мирен договор с Византия, Сибин не се върнал в България. През 765 г. по прабългарския календар в година дилом (на змията) в месец тутом (четвърти), Сибин поставил на свое място Умор, който като него произхождал от рода на хан Кормисош — Вокил. Но управлението на хан Умор продължило само 40 дни. Телец и брат му Баян от рода Угаин вдигнали бунт и го свалили от престола. Телец бил провъзгласен за хан, но не успял да се задържи дълго на престола. Използвайки за предлог бунта, император Константин V нахлул в България.

Хан Токту

(766-767)

горе

   Хан Токту е управлявал България от 766 до 767 г. Не е известно от кой род е. За Токту Патриарх Никифор Констатинополски казва, че е „мъж българин, брат на Баян“. Убит при заговор.

Хан Паган

(767-768)

горе

   Подписва мирен договор с Византия. Убит по време на бунт.

Хан Телериг

(768-777)

горе

   По време на неговото управление в страната постепенно започва вътрешна стабилизация и военните действия на Византия са спрени. През 774г. Телериг изпраща 20 хил. войска към областта,населявана от славянското племе берзити,за да ги вдигне на борба срещу Византия и да ги включи към териториите на България. По този начин ханът предвидливо отвлича вниманието на империята от нападенията й срещу България и да пренесе съперничеството между двете държави  на югозапад.
Междувременно вътрешната криза в България продължава. В България пристигат византийски шпиони. Но през 775г. чрез хитър ход хан Телериг успява да получи от визант.император Константин Копроним списък с техните имена и заповядва да бъдат убити(споделя пред имепратора,че се чувства застрашен в собствената си държава и иска съдействие от шпионите,за да задъжи властта си). Разгневен императорът изпраща войска срещу България,но по пътя е покосен от сърдечен удар и умира. Въпреки своя политически успех и далновидността си през 777 г. Телериг е принуден да напусне България и да се оттегли в Константинопол.

Благодарим на  Натали Цветкова за тази информация.

Хан Кардам

(777-803)

горе

   Кардам е хан на България от 777 до 803, той слага край на междуособиците в страната.

Хан Крум

(803-814)

горе

   Хан Крум (803-811) се възкачва на престола след хан Кардам. Произхожда от панонските българи. През 807 г. хан Крум подкрепил бунта на славяните в долината на р. Струма и ги присъединили към своята държава. През 809 г. завзема ключовата византийска крепост Сердика. В началото на 811 г. византийския император Никифор I Геник организира поход срещу столицата Плиска. След като преминава старопланинските проходи и разбива два български отряда, имоераторската войска достига Плиска, опожарява я и я разграбва. Хан Крум на 3 пъти предлага мир, който обаче му е презрително отказан. Тогава той мобилизира всички налични сили и напада на 26 юли 811 г. при Върбишкия проход византийската войска. Императорът е пленен и посечен в краката на хана, а от черепът му той заповядва да му направят окована със сребро чаша, от която пиел наздравица със славянските князе. По този начин, според прабългарските вярвания, той си присвоявал орендата (силата) на убития враг. Новият император Михаил Рангаве продължил войната с Крум, но битката при крепостта Версиникия през 813г. му коствала трона. На 17 юли 813 г. ханът бил вече пред стените на Константинопол. Съзнавайки, че не може да превземе града без предварителна подкотовка, хан Крум предложил мирни преговори. Засада от страна на византийците обаче осуетила неговите намерения. Той опустушил цяла Одринска Тракия и се върнал в столицата Плиска, където започнала подготовка за превземането на Константинопол. Точно когато паника обхванала византийците, достигнала вестта за смъртта на хана. Освен като даровит военачалник хан Крум бил и талантлив държавник. Той създал първите писани закони. Според една легенда той разпитал аварски военопленници какво довело до разпадането и унищожението на тяхната държава и създал своите закони въз основа на техните отговори. Тези закони поставяли за пръв път наравно прабългарския и славянския етнически елемент в държавата. Сведения за Крумовите закони се срещат във византийската енциклопедия Свидас от X век. Освен това хан Крум за пръв път направил опит за централизиране на властта, като разделил територията на страната на три части, управлявани от пряко подчинени нему доверени хора. По време на краткото, но изключително динамично управление на хан Крум България не само увеличила територията си, но и станала сила, с която могъщите й съседи - Византия и Франкската империя трябвало да се съобразяват.

Хан Омуртаг

(814-831)

горе

   Хан Омуртаг управлявал България от 814 до 831 г. Вероятно е от рода Чакарар. Син е на хан Крум. Има трима сина, Енравота, Звиница и Маламир. Оставил знаменития надпис „Човек и добре да живее - умира и друг се ражда“. Голям строител и талантлив управител. Възстановява опожарената през 811 г. столица Плиска. Строи дворци и крепости. Лишава сина си Енравота от трона заради вярата му в християнството. Според непотвърдени сведения, той преследва християните. Води успешна война с франките и славянските племена браничевци и абодрити, които искали да се присъединят към франкската държава. Омуртаг е верен съюзник на Византия през по-голямата част от своето управление. Сключва 30-годишен мирен договор с император Лъв V Арменец, а през 815 и помага на наследника му Михаил II Балба, когато през 823 г. избухва селски бунт.

Хан Маламир

(831-836)

горе

   Хан Маламир е управлявал България от 831 до 836 г. Маламир е най-малкият син на хан Омуртаг. Наследен е от племенника си хан Пресиян.

Хан Пресиян

(836-852)

горе

   По време на неговото управление Византия успява да организира бягството на отведените на север от Дунава ромеи, сред които бил и бъдещият император Василий I Македонец. Като ответна мярка Пресиян изпраща срещу Византия войска, предвождана от кавхан Исбул, ичиргу-боила и хан-боил-коловъра, която се отправя към земите, населявани от смоляните, и достига Филипи. След успешни военни действия срещу Византия Пресиян присъединява към България земите на славянското племе смоляни (в Западните Родопи), териториите от река Струма до Бяло море, Северна и Средна Македония и Южна Албания до Адриатическо море. Завършва военно-административната реформа на хан Омуртаг, след което България е разделена на 10 комитата. Предава престола на сина си Борис I. Пресиян организира и неуспешен поход за покоряването на Сърбия.

Хан / Княз

Борис I - Михаил

(852-889)

горе

   Борис I български хан от 852г. и княз от 864г. до 889г. Син на хан Пресиян. През 862г.-863г. - сключва съюз с Лудвиг Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от папата в Рим. За да разруши съюза, Византия в коалиция с Великоморавия и Хърватско през 863г. започва война срещу България. За Борис I тази война е неуспешна и това разклаща значителни политическото господство на българите в среднодунавските земи. През есента на 863г. византийците в отговор на молбите на Ростислав нахлуват отново в българските земи. Заетите на запад български войски не могли да окажат сериозен отпор на Византия. Започнали мирни преговори и в последствие бил сключен мирен договор между България и Византия. Борис I се задължил да разтрогне съюза си с немския император и да се покръсти заедно с народа си. Но той се покръства само в близкото си обкръжение и почти тайно. Непосредствено след покръстването избухнал бунт в средите на българските боляри. Техните основни опасения били от засилващото се византийско влияние. Борис I потушил бунта и заповядал да бъдат убити петдесет и двама боляри заедно с родовете им. Отказа на Византия и на Цариградската патриаршията да призане самостоятелна българска църква принудило княз Борис I да търси сближение с папата в Рим. Българските пратеници занесли списък с въпроси до папата и били посрещнати с голяма радост. Отговорите на папа Николай I били прости и ясни. Основния въпрос на българския владетел бил относно ръкополагането на главата на българската църква за патриарх. В България били изпратени двама римски епископ и свещеници. Борис спрял своя избор за архиепископ на България върху епископ Формоза Портуенски. През 867 г. Български пратеници пристигнали в Рим с молбата, папата да ръкоположи Формоза. Николай I отказал. На 13 ноември 867г. Николай I починал и новият папа Адриан II още по-решително се противопоставил на ръкополагането на Формоза за глава на българската църква. Този отказ се оказал съдбоносен за българо-римските отношения. Борис започнал преговори с Цариград. Българският църковен въпрос бил решен там, на събор през 970 г. Учредил се български църковен диоцез, начело на който бил поставен гръкът Георги, с титла "митрополит на Дръстър" (дн. Силистра), със седалище в Плиска, който бил подчинен на Цариградската патриаршия. Папските пратеници получили голям подкуп и били изпратени обратно в Рим. През 886г. на всеобщ български църковен събор било решено българската архиепископия да стане самостоятелна. Начело на Българската църква застава Йосиф Изповедник, архиепископ и първи патриарх Български, който провежда прославянската политика на Борис и по-късно на Симеон. По същото време Борис приема радушно учениците на Кирил и Методий и изпраща Климент Охридски като епископ в Охридската архиепископия. Борис, както и Симеон, следят за насаждането на славянския църковен елемент и в Охрид. С тяхната поддръжка българските епископи в Македония разпространяват там славянската писменност без спънки от страна на официалните гръцки предстоятели. След продължително 36-годишно управление през 889г. княз Борис се отказва доброволно от престола и отегля в манастир. Борис е имал четирима сина: Владимир, Гаврил, Симеон и Яков. За свой наследник посочил първородния си син Владимир-Расате. Неумелата антивизантийска политика на княз Владимир-Расате, съпроводена с опит за езическа реставрация принудила княз Борис I да напусне манастира и да предприеме решителни мерки. Той свалил Владимир-Расате от престола, ослепил го и го хвърлил в затвора. Непосредствено след това свикал народен събор, на който оповестил възкачването на третия си син Симеон на престола и преместването на столицата от Плиска във Велики Преслав. Борис I има голям принос във въвеждането и разпространяването на българската писменост, като приема учениците на Кирил и Методий през 886г. Канонизиран е от Българската църква и възвеличен в много произведения на старобългарската литература.

Княз Владимир-Расате

(889-893)

горе

   Повече за него пише на края на текста за Борис І.

Княз / Цар

Симеон Велики

(893-927)

горе

   Цар Симеон Велики управлявал България от 893 до 927 г. Син е на княз Борис I. Симеон получава началното си образование в Плиска, а после отива да учи в Константинопол. По-късно е изпратен в Магнаурската школа. Цар Симеон I застава на трона на България, след като брат му Владимир Расате е свален от власт през 893 на специален събор в град Преслав. На него Симеон е провъзгласен за владетел, а по религиозни и чисто стратегически причини столицата се мести от Плиска в Преслав. Владимир Расате е детрониран и ослепен по нареждане на баща си. След преместването на главното тържище на Балканския полуостров от Константинопол в Солун през 894 г. Симеон започва поредица от войни, които с малки прекъсвания продължават до края на неговото управления през 927 г. Най-бляскавата от всичките му победи е на 20 август 917 г. край Ахелой (близо до Поморие), където той разгромява византийската армия и дава повод на хронистите с години да славят силата на българите. На два пъти обсажда Константинопол и сам се провъзгласява за „Цар на българи и ромеи“, но при подготовката за атака срещу столицата на Византия умира на 27 май 927 г. Негов наследник е синът му Петър I (927–970). По времето на Симеон І българската държава се утвърждава като едноличен господар в източните части на Европа и на моменти застрашава съществуването на Византия с могъщата си армия и голямата си територия. По време на управлението му настъпва т. нар. „златен век“ на българската култура. Тогава процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата. Строят се множество храмове, а столицата Преслав се застроява по подобие на Константинопол. Но се смята, че многото войни, които Симеон води, в крайна сметка изтощават България, и при Петър I тя вече не е в състояние да се противопостави на по-богатата откъм човешки ресурси Византия, което води до падането й под ромейско владичество през 1018 г.

Цар Петър I

(927-969)

горе

   Цар Петър I е управлявал България от 927 до 970 г. Петър I е вторият син на цар Симеон Велики. Канонизиран е от Българската Църква.

Цар Борис II

(969-971)

горе

   Син на цар Петър. През 971-977 г. е пленник в Константинопол. Бяга с брат си в свободните български земи. Убит по погрешка на границата от български войници.

Цар Роман

(977-991)

горе

   Между 971-977 България се управлява от колективно наместничество на комитопулите. Роман е цар на България от 977г. до 997г. Той е син на цар Симеон I и брат на цар Борис II. През 977г. Роман с брат си избягали от византийски плен и се отправили към България, но на границата Борис II по грешка е убит. След смъртта на брат си, Роман е признат от комитопулите за цар. През 991г. цар Роман попада отново във византийски плен, където почива през 997г. Той е последният владетел от Крумовата династия. След неговата смърт престолът е зает от цар Самуил.

Цар Самуил

(997-1014)

горе

Цар Гаврил-Радомир

(1014-1015)

горе

   Първороден син на Самуил. Разбива войската на византийския дук Теофилакт Вотаниат. Убит от братовчед си Иван Владислав  чийто живот спасява през 986 г., когато Самуил наказва със смърт семейството на брат си Арон за държавна измяна.

Цар Иван-Владислав

(1015-1018)

горе

   Син на Арон. Води безуспешни мирни преговори с Византия. Загива при обсадата на Драч, Албания. Синовете му продължават съпротивата срещу Византия. Той е последният коронясан за цар на Първото Българско Царство.

Петър Делян

(1040-1041)

Петър ІІІ (Константин Бодин)

(1072)

горе

   Според византийските източници той произхожда от долните слоеве на обществото. Прозвището Делян му идва от гръцката дума "долос", която означава хитър. Той се обявил за син на цар Гаврил Радомир, сина на цар Самуил. Превръща се във водач на въстанието от 1040 г., започнало в Белград, и е провъзгласен за цар с цел привличане на участници във въстанието. По същото време бил провъзгласен и цар Тихомир. За да се обединят двата въстанически лагера Делян бил избран за единствен владетел. Основна роля за неуспеха на въстанието играе Алусиан, син на цар Иван Владислав. Той ръководи атаката на Солун, която се проваля, поради слабо пълководство и струва 15 000 жертви от българска страна. Чрез заговор Алусиян отнема властта от Делян. През лятото на 1041 г. Петър ІІ Делян е отведен в Константинопол. Няма по-късни сведения за него.

   Подобен е статута и на Константин Бодин. Той също е водач на въстание, но от 1072г.

Цар Петър ІV Теодор

(1186-1197)

горе

   Водач на антивизантийското въстание заедно с братята си Асен и Калоян. След едногодишно властване отстъпва короната на по-младия си и амбициозен брат Асен. След убийството на Асен оглавява отново българската държава. Жертва на болярски заговор

Цар Асен

(Иван Асен I-Белгун)

(1186-1196)

горе

   Един от водачите на антивизантийското въстание. Разбива ромеите при Лардея, Берое и Филипопол, освобождава Белград и Браничево. Убит през 1196 г. от болярина Иванко .

Иванко

горе

   Болярин, братовчед на Асеневци. Подкупен от византийците, през 1196 организирал заговор против цар Асен I и го убил, за да заеме престола. Поради бързата намеса на Петър II (по-големият брат на цар Асен I) акцията му завършила без успех и бил принуден да търси спасение чрез бягство във Византия. В Цариград бил приет с големи почести и назначен за управител на Пловдив. Скоро след това се обявил за независим владетел в земите, разположени от средното течение на р. Арда до устието на р. Места и планината Кушница. След завземането на българския престол от цар Калоян (1197) бил спечелен от него за обща борба против Византия. През 1198 Иванко нанесъл поражение на нейните войски при с. Баткун, Пазарджишко. През 1200 бил заловен от византийците чрез измама, а земите му минали в тяхно владение. За края на живота му липсват сведения.
 

Благодарим на Димитър Николов за тази информация

   Според някои източници повод за убийството на Асен станал спор между двамата, засягащ поведението на Иванко - недостойно за династията на Асеневци.

Цар Калоян

(1197-1207)

горе

   Калоян Асен или Йоаница е цар на България от 1197 до 1207. Той е по-малък брат на Иван Асен I и Петър ІІ. В битката при Адрианопол през 1205 той нанася тежко поражение на войските на Латинската империя, участвали в Четвъртия кръстоносен поход. Самият император Балдуин Фландърски е пленен. Калоян умира по време на обсада на Солун. Според гръцко предание, той бил поразен от ръката на покровителя на града Св. Димитър Солунски. Според други източници, той бил прободен с копие от куманския войвода Манастър.

Цар Борил

(1207-1218)

горе

Цар Иван Асен II

(1218-1241)

горе

   Братовият син на Калоян, Иван Асен II, заема търновския престол от 1218 до 1241 г. Макар и военните му начинания да са успешни, той поставя под скиптъра си обширни територии между Черно, Бяло и Адриатическо море главно чрез дипломатически ходове. Разменната монета в тези пазърлъци са обикновено собствените му бракове или сватбите на дъщерите му, чиито дамски прелести той явно умее да продава на добра цена. Сродяването с унгарския крал например му носи в зестра Белградската и Браническата област в днешна Сърбия, а с латинците в Цариград - настойничеството над малолетния им император. България е отново най-силната държава на полуострова - добре администрирана, с процъфтяваща външна търговия, живееща в мир и изключителна верска толерантност. Българската църква е отново официално призната независима патриаршия. Най-сериозният военен конфликт по време на царствието му е битката през 1230 г. с византийците от т.нар. Епирска държава - тогава Иван Асен задържа в плен техния император Теодор Комнин и аристократите му, но пуска на свобода хилядите обикновени войници. Този жест, а и мирната му политика изобщо, стават причина по-късно кончината му да бъде оплакана от всички - и от българи, и от гърци, и от останалите съседи. Макар и родът на Иван Асен II да прекъсва скоро съществуването си като българска династия, мнозина негови членове вливат кръвта на Асеневци във вените на монарси, йерарси и висши аристократически фамилии, някои от които, например в Италия, имат живи представители и днес.

Прочетете още: Легенда за Асеновата църква

Цар Коломан I Асен

(1241-1246)

горе

   Син на Иван Асен II. Възкачва се на престола едва 7-годишен. Управлението му съвпада с татарското нашествие по българските земи, както и с нападенията от страна на Никейската империя. Осуетява връщането на католицизма в България. Умира през 1246 г.

Цар Михаил II Асен

(1246-1256)

горе

Цар Мицо Асен

(1256-1257)

горе

Цар Константин Асен

(1257-1277)

горе

   Цар от 1257 до 1277. До възкачването му на българския престол бил управител на обширни владения в югозападните земи с център Скопие. Бил провъзгласен за цар от търновските боляри след бягството на Калиман II (1256-1257). За да заздрави положението си, оженил се за Ирина, дъщеря на византийския император Тодор II Ласкарис и внучка на цар Иван Асен II, и приел името Асен. Началото на царуването на Константин Асен било съпроводено с остри вътрешни размирици. Против него се обявил боляринът Мицо (зет на цар Иван Асен II), който се провъзгласил за независим владетел в Южна България. Константин Асен обаче успял да го прогони във Византия. През 1259 маджарите започнали да настъпват в българските земи, а през 1261 успели да завладеят и част от северозападните краища на България. Константин Асен бил принуден да сключи мир с тях и да признае откъсването на заетите от тях територии. През с. г., след нападението на Латинската империя и възстановяването на Византия, под предлог че иска да отмъсти за сваления император, Константин Асен предприел поход в Тракия, който завършил с неуспех: голяма част от Източна и Средна Тракия заедно с Пловдив минала в ръцете на Византия. Водил дълга борба против Яков Светослав - владетел на северозападните български земи. След смъртта на Ирина (1269) Константин Асен се оженил за Мария - племенница на византийския император Михаил VIII Палеолог, с надежда да получи отнетите му през 1263 черноморски градове. Поради неизпълненото от императора обещание влязъл в преговори с антивизантийската коалиция, възглавена от неаполитанския владетел Карл Анжуйски (1272), която завършила безуспешно. През 1275 успял да се справи с опасността от Яков Светослав, но скоро след това избухнало въстанието на Ивайло 1277-1280. При опита си да го потуши Константин Асен бил убит.

Благодарим на Димитър Николов за тази информация

Цар Ивайло

(1277-1279)

горе

   Цар на България, поставленик на Византия, син на болярина Мицо и внук на Иван Асен II. Бил женен за дъщерята на византийския император Михаил VIII Палеолог и използван като оръдие на Византия в междуособните войни в България. След избухването на въстанието на Ивайло 1277- 1280 бил изпратен с византийска войска в България. С помощта на търновските боляри, недоволни от провъзгласяването на Ивайло за цар, той бил поставен на българския престол. След като през пролетта на 1280 Ивайло разгромил византийските войски, Иван Асен III бил принуден да бяга в Цариград, като успял да отнесе със себе си и царското съкровище. Бил изпратен след това от византийския император при татарите, за да търси помощ за завръщането си на престола. Макар да бил приет благосклонно от хан Ногай, мисията му не сполучила. Спасен от смърт благодарение на застъпничеството на съпругата на хана, Иван Асен III успял да се прехвърли отново в Цариград, където останал до края на живота си.

Благодарим на Димитър Николов за тази информация

Цар Иван Асен III

(1279-1280)

горе

Цар Георги Тертер I

(1280-1292)

горе

Цар Смилец

(1292-1298)

горе

Цар Иван "Смилец"

(1298-1300)

горе

Цар Чака

(1299/1300)

горе

Цар Теодор Светослав

(1300-1321)

горе

Цар Георги Тертер II

(1321-1322)

горе

Цар Михаил III Шишман

(1323-1330)

горе

Цар Иван Стефан

(1330-1331)

горе

Цар Иван Александър

(1331-1371)

горе

Цар Иван Шишман

(1371-1395)

горе

Цар Иван Срацимир

(1356-1396)

горе

Княз Александър Батенберг

(1879-1886)

горе

   Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщад от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. На 20 години, през 1877 г., младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от Александър II да постъпи в руската армия, преплува Дунав на